Силата на древния знак IYI (продължение)

На първата снимка е букранион от остров Самотраки. До седми век пр. Хр. островът е населен с траки, по-късно е завладян от гърците. На втората снимка е римски олтар от олтара Ara Pacis, Рим, 13 г. пр. Хр. В Рим букранионите идват от Изток, може би още през 496 г. пр. Хр., когато приема култовете на Деметра, Персефона и Дионис, а по-късно им е посветен храм - Aedes Cereris Liberi Liberaeque,т.е.,храм - симбиоза на гръцки, италийски и римски култове.

Смесицата става още по-пълна, когато през 2 0 5 г. пр. Хр. делегация от Рим отива в Перагам, Мала Азия, с цел получаване на свещенния метеоритен камък от троянската Ида, олицетворяващ Богинята– майка, фригийската Кибела. Със символа в Рим пристигат и фригийски жреци, които способстват по-късно силно да се популяризира култа на Сабазий и в последствие още повече да усложнят нещата така, че да говорим за триадата Дионис, Сабазий, Кибела като носители на култове, за които се пише, че са с много близки черти.

(на снимката статуя на Богинята– майка, фригийската Кибела в Балчик, древният Дионисополис (280г.пр.хр - 260г.пр.Хр.)) Цялото това достатъчно дълго въведение имаше за цел да сведе името на Сабазий до непосветения читател. Римляните, а и не само те, както ще видим свързват изображението на бика със Сабазий и неговия култ, а според Страбон - Сабазий също е към фригийската група и в известен смисъл е детето на Майката (Кибела), след като и той е предал ритуалите на Дионис.” Демостен описва шествията и виковете „евой сабой”, „хюес атис” в общия ритуал на Сабазий и Майката. Както ще видим, в някои региони ритуалите на Дионисий и Сабазий използват едни и същи символи, едни и същи церемонии; Дионис, обаче, става богът предимно на гръцките полиси. Изображенията по-долу са от фасадата на храма на Кибела (280г.пр.хр - 260г.пр.Хр.), фригийската Велика майка богиня в Балчик, древният Дионисополис,

и върху олтара в самия храм, (II – III в. сл. Хр.). Храмът на Кибела в Балчик и образът на бика в него са просъществували 700 години. Присъствието на бика в храма на една богиня на пръв поглед го свежда като една традиционна декорация, но това не е така. Археолозите намират черепи на турове още от неолита както до светилища, така и близо до четирите стени на обикновени жилища. Поставянето на изображението над храмове, какъвто е случаят с храма на Кибела и римските храмове показани по- долу, независимо от култа, който изповядват, над гробници, саркофази, олтари- говори за един универсален символ с функции на защитник, закрилник, пазител. Турът е най- древното опитомено животно и със своята мощ той наистина е бил такъв.

(на снимката апликация с форма на осмица, декорирана с бордюр, палмети и орнамент с формата "S". Накитно съкровище от Кралево, Велико Търново. 3 в. пр. Хр. НИМ.) Още преди 7 хилядолетия образът на бик се поставял до Великата богиня. Той е мъжкото начало в природата и се свързва с оплодителната енергия на слънцето. Така че корените на явлението „буканиони” не са в Рим, той е само един ползвател на символите, а проявленията им в тракийския свят имат много по-широка основа и разнообразие. За сега е по-удачно да покажем колко масово са разпространени материалните носители на култа към това божество у нас, а след това по-подробно да потърсим неговия смислов еквивалент. Свидетелство за популярност и разпространение още в древноста е и мраморният архитрав с украса от букрании, намерен между селата Бата и Порой, датиран 3 - 2 век пр.н. Бургаски археологически музей (по снимка на В. Атанасова).

В „римско време” по нашите земи изображенията на черепи се заменят с изображения на глави и се появяват масово , предимно в новите големи римски градове на Балканите. Какво общо имат те тогава с народите по тези земи? Ще разберем, ако се постараем да отговорим на въпроса- защо тези композиции не се появиха така масово в градовете на Империята– тези в Британия, Северна Африка, Галия, Италия, Гърция, Сирия, а само по земите на север от днешна Гърция и Мала Азия. Единственото обяснение е съществуването на силна местна традиция и както ще видим, разпространението на изображенията на бика върху монети повтарят почти напълно каменните изваяния, а също така писмените сведения за разпространение на култа Дионисий- Сабазий в региона. Понякога изображенията се разглеждат като изява на жертвоприношение, и това е вярно, защото в живота бикът е също така и жертвено животно и това е много ясно видно при честванията на Дионисий- Сабазий. Пазваний в „Описание на Елада” описва поне няколко случая, когато вместо бик на светилищата е подарявана бронзова скулптура на изображението му.

(на снимката изображение на бик върху метална пластина, огърлица от могила Синеморец, жертвено животно - бик и жрец, от музеите във Варна, Русе и Търново, оброчна плочка от Македония. Следват тракиец и скулптура на бик от музея във Варна, фигура на бик в Националния археологичен музей.

Надгробна плоча с изображения на бик от Панчарево, каменна стела от музея във Видин, релефи от Никополис ад Иструм и Улпия Ескус. Ако все пак „щампата букранион” бива разглеждана като традиция и украшение, самостоятелно поставяне на фигурата на бика говори за традиция с друг смисъл. На следващата снимка - изображение на глава на бик и релеф на тракийския конник върху саркофаг от втори век също от музея в град Видин. В ляво Дионис, в дясно –Зевс; долу в ляво изображение на мъж, може би с диадема – рога на бик, която диадема ще срещнем и по-нататък в това изложение. Саркофагът с тракийска символика е вероятно на заможен тракиец.

Образът на бик се свързва еднозначно и от източниците, както със Сабазий, така и с Дионис, понякога култовите прояви към двете имена са така смесени, че фактите дават основание на древните автори да говорят за един и същи образ, но с различни имена в зависимост от това, къде е честван. Според Аристофан („Оси”,стих 9) жрецит на култа на Дионис в Тракия се Наричали „саби”, според името на Дионис в Тракия – Сабазий (Σαβάζιος, Σάβος). В Македония жреците на култа Дионис са Наричани б о к о л о с и, βούκολος, което име идва от βους /мн.ч./, βοων-бик и κολος – к о л о с, в смисъл водещ– в превод от гръцки. В най буквален превод– водач, пастир. Келтското значение на coll също е водач, лидер, българската дума кол се отнася до висок стълб, опора. Тракийското название на бик е болентос, с възможна по- късно съкратена форма бол или вол. Наименованието бокол, боколоси всъщност указва и произхода както на българската титла „колобър”, така и на „боколобър”, ако ги свържем с думите оброк или обряд, пряко свързани с жертвоприношение, за което и става дума в обрядите, свързани с празненствата Дионисий- Сабазий.

Изображенията на бичи глави (букраниони) , свързани с гирлянди цветя върху фриза над входа на тракийската царска гробница на гетите при с. Свещари, 3-ти век пр.н.е. са напълно идентични с изображенията от фасадата на храма на Кибела (280г.пр.хр - 260г.пр.Хр.), фригийската Велика майка богиня в Балчик, древният Дионисополис, (сравни сн. По-долу), просъществувал повече от 700 години В този смисъл титлата б о к о л о б ъ р трябва да се разглежда и като съкратен вариант на боила колобър. Тази връзка изглежда невъзможна, след като „знаем” кои са носителите на тези титли – българи и авари, но има своето логично обяснение, както ще видим по-нататък. Траките са изгаряли своите мъртви, затова букраниони се появяват и върху погребални урни– музея в Благоевград. Изображение на букраниони върху надгробни стели от музеите в гр. Благоевград, Сандански и Видин:

Релефите от храмовете на Улпия Ескус, Никополис ад Иструм, Стара Загора, Пловдив не прибавят нищо ново към символиката и не би трябвало да им обръщаме по-специално внимание, ако не беше тяхното количество. Именно количеството на изображенията показва, че става въпрос и за нещо друго, свързано с традиция, освен „украса”. В Улпия Ескус на някои от букранионите има нетипични за тях символи, но свързващи много добре букранионите с Балканите и култа към Сабазий, които също ще видим по-късно. Амфитеатъра в Пловдив с букраниони завършен 117г., фигури от стадиона в Пловдив, втори век. Артефактите от римския период по нашите земи се смятат обикновено като неща от друго измерение, в смисъл, че те нямат нищо общо към нашата, българска история. Всъщност, нещата не стоят съвсем така, както и ще видим по нататък в тази книга. Подобни саркофази съществуват в Мала Азия, релефи от Турция- Дидума и Ефес, от Олбия, Северно черноморие.

Траките са изгаряли своите мъртви, саркофагът е римска заемка,обикновено на тях римяните изобразявали битови или военни сцени с множество персонажи. Саркофазите с горните изображения следват римските завоевания на Балканите и Мала Азия, изработени са за богатата местна аристокрация и изчезват в четвърти век. Показаните по-долу изображения на саркофази са от Улпия Ескус, но те коренно се различават от показаните по-горе и с нищо не се различават от традиционните римски. Разликата е очевидна , става въпрос за две паралелни тенденции, за което трябва да потърсим причини и основания. (Снимките са от „Улпия Ескус”,Теофил Иванов,Румен Иванов.)

По същия начин се различават и характера на изображенията на букраниони от храма на Фортуна от всички останали в Улпия Ескус. ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ : Какво обаче е най-древното значение на този особен знак IYI, неразризвно свързан и със символа на бика в земите на древна Тракия, едва ли е било нещо елементарно? Какво са виждали нашите деди в комбинацията IYI ? Какво се крие зад формата? За да разгадаем смисъла, трябва да се върнем обратно в древността, времето на ранния неолит. Балканите са първото място в Европа където се започва опитомяване на млекодайни и месодайни животни. Безспорен факт е, че организираното скотовъдство е отговорно за забележителният подем на раннонеолитното общество, защото притежавайки добитък, не е нужно да се отделяш много време за търсене на храна, а това дава възможност за поява на други дейности, които от своя страна водят до развитие на културата.

Неолитен некропол в Дуранкулак - 4400-4100 г. пр. Хр., погребение с две бичи глави На опитомителят на волове, кози, коне и т.н. се е гледало като на бог – човекът, който господства над животните. Хищникът ( по нашите земи лъв ) е победен и вече не е доминантен, а подвластен. В този период – Ранният Неолит възниква мотивът господарят на животните. Става дума за човек държащ в покорство лъвове - Фиг. 4 ( съществуват и по-късни изображения, при които вместо лъвове са представени коне, бикове, змии-дракони - например върху златните обици, от Бактрийското съкровище, намерено в провинция Йовзян, Северен Афганистан, в шест различни гроба, което е от първи век преди Христа (когато българите са били все още мнозинството от населението на Бактрия, Азия, които са във формата на мъж между два дракона във формата на древния знак ІYІ ). Следващата фигура показва глинен идол от неолитна Тракия – човешка фигура между две колони, които фактически са опростени изображения на животни. Напълно естествено е, че хората създали тази иконография ще са и първите, които ще я опростят и.... така знакът IYI се появява на бял свят сред първата писменост, която човечеството познава- тази на древните траки.

Трябва да се уточни нещо важно. Мотивът господарят на животните се среща в много древни общества: Месопотамия, Египет, Индия, Крит, континентална Гърция. Вариантите са различни, някои случаи господарят на животните е мъж, а в друг случай е представена женска фигура... Предполагам, че прочитайки това скептиците ще кажат- Ето, виждате ли, това е общ символ, принадлежащ на различни етноси, а не само на палеобалканските народи...... Истината обаче е съвсем друга. На Фиг. 4 е представено изображение от Египет. Мъжът обаче в никакъв случай не е египтянин, това е даже очебийно. Нито шапката, нито кафтана му са познати в земите около Нил. Зверининият стил също не е типичен за по-късното египетско изкуство. Обяснението е лесно за тези, които са добре дапознати със старата история на страната на пирамидите. Преди време У. Б. Емери установи, че първите три египетски династии са основани от хора чужди на местното население стр 27-28. Д.Е.Дери ( цитиран от Емери) добавя, че потвържедение за това се намира в погребенията от преддинастичния период. Там индивидите са със значително по-едър ръст и с по-голям череп, сравнени с арфиканоидите стр. 28. Емери представя и странни писмени знаци, които са употребявани само от представителите на първите династии и не присъстват сред по-късните йероглифи. За съжаление британският учен не е запознат с неолитната писменост на Тракия иначе щеше да установи, че тя има 24 идентични знака с мистериозната и слабо известна египетска писменост... Логичното заключение е, че траки са посещавали Египет още от най-дълбока древност... Повече за връзката между първата европейска цивилизация - култура Варна и заселването на Египет в преддинастичния период от арийските племена, идващи от Балканите може да прочетете на адрес: http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/7000.html

Човек държащ в покорство лъвове - Фиг. 4 Където и дедите ни да са отивали, те са оставяли отпечатък от своята култура. Присъствието на прототипа на IYI на много места свидетелства, че предците ни са първият високоразвит народ, части от който, поради чувствителното нарастване на населението са били принудени да търсят нови земи за потомците си.

(на снимката обици във формата на мъж между два дракона във формата на ІYІ от Бактрийското съкровище от 1в.пр.н.е. в Афганистан, когато българите все още са мнозинство в древна Балхара/Бактария.)

Както се уверявате, мотивът "Господарят на животните" не е общ, не е възникнал чудотворно и спонтанно сред много и напълно различни етноси, а е наложен на различни места от палеобалкански народ наричан в древността траки и в последствие българи. Можем с чиста съвест да кажем, че мотивът "Господарят на животните" и произлизащият от него IYI са изконно български. Да не забравяме, че в Индия, Месопотамия, Египет, Крит и т.н. древният тракийски мотив ( и знак) се появява спонтанно и няма дълга традиция на използване, докато в Родината ни се наблюдава развитие на този символ от Ранният Неолит до ново време, т.е. повече от 7000 години.

(на снимката каменни барсове от неолита в южна Анатолия, датирани от учените в периода 6000 г.пр.н.е., с изображения на знака Y върху тях .) откъс от книгата на Петър Георгиев УБИЙ САБАЗИЙ, УБИЙ БЪЛГАРИНА източник: alexandradelova.blogspot.com <----------- Назад към първа част