Мистичният народ на Хунза - свръххора или наследници на извънземни!? (видео)

Извънземни или хора? Мистерията около хунзите живeе отдавна. Един древен народ, от години е обект на митове, че произхожда от извънземни. А причините за това са дългия им живот, пълния им имунитет към всякакви болести, както и фактът, че раждат деца на 65 години.

Хунзукук (Хунза) или Бурушо, наричани и с пеоративния извън страната им екзоним "Калаши" (Kalash) е наименованието на народа, обитаващ долината Хунза в областта Каракорум, Пакистан. Според различни източници населението на долината е между 15 и 80 хил. души.

Хунзите говорят неиндоевропейския, бурушаски език, на който "húnzo" означава "връщане на лъка", т.е. "дом на стрелеца (с лък)" или "жител на Хунза". Пишат на арабската азбука, във варианта й използван в Пакистан. Процентът на грамотност е много висок.

Хунзите се различават от съседите си, бидейки по-високи и с по-светла кожа от околните, но не са толкова сходни с алпийският европейски тип като нуристанците и калашите. Според изследванията на ДНК групи от племето по мъжка линия родословието им показва генетична връзка с хорта с ромски произход (цигани) и говорещите на памирски езици афганистанци, което се дължи основно на маркер M124 (определяне на Y-ДНК хаплогрупа R2A), което е най-висока честота в изследваните групи. Те носят и източноазиатски генетичния фонд, което доказва, че поне част от предците им произхождат североизточно от Хималаите от земите на днешен Китай. Според хипотезата на Сергей Анатольевич Старостин те са потомци на т.н. китайско-кавказци и няма как и от кого да са асимилирани индоевропейци.

Долината на Хунзите е голямата туристическа атракция на Пакистан, цел на много чуждестранни и местни туристи. Тя е сравнително спокойна и добре устроена за азиатската действителност. Три големи планински вериги се преплитат около долината: Хиндукуш, Каракорум и Хималаите, която е свързана от 1978 г. с автомагистралата „Каракорум“.

Хунзите са известни с това, че живота им трае 110-120 години, така че тяхното място на обитание е известно като „оазис на младостта“. Почти никога не са болни, а благодарение на гените изглеждат младолики.

Те са пример, че начинът на живот, приблизително идеален, наистина съществува. Хунзите например могат да си вземат баня в студена вода, дори и при минус 15 градуса под нулата.

Лятото ядат единствено плодове и зеленчуци, а през зимата консумират сушени кайсии, готвени храни и овчи сирена. Има период, когато хунзите нищо не ядат, а той е известен като „гладна пролет“. Това е времето, когато плодовете все още не са узрели, и тогава пият само сок от сушени кайсии.

Периодът продължава от 2 до 4 месеца, а в тяхната традиция той строго се спазва, като много уважавана част от културата. В миналото обаче странния им начин на живот е бил повод за много митове и легенди, някои от които ги описват като извънземни.

От опит много чужденци желаещи, които са се преместили в долината на река Хунзи, са заключили, че основен фактор на дълголетния им живот е здравословната диета.

Шотландски лекар Мак Хенриксън, след завръщането си в Англия, извършил експеримент на голям брой животни. Една група се е хранил с нормалната храна на едно лондонско работническо семейство, което означава бял хляб, херинга, рафинирана захар, консервирани храни и готвени зеленчуци. В резултат на такава диета, при животните са се появили различни човешки болести. Другата група животни се хранят с храната на хунзи и останали напълно здрави.

За хунзите да изминат 100 до 200 км на ден, е все едно за нас да се разходим около къщата. Изкачване по стръмни планини за хунзите отнема едва половин час, а те се движат весели и енергични.

Техните постоянно усмихнати лица и добро настроение също допринасят за тяхното по-добро умствено и физическо здраве. Неслучайно съседните племена са ги смятали за извънземни или свръххора. На международния конгрес за борба срещу рака в Париж, състоял се през август 1977 г., експерти обявили, че „според данни на геоканцерологията (наука за изследване на рака в различни региони на света), пълна липса на рак се наблюдава само при народа на хунзите“. Едно от обясненията е, високите нива на Витамин В17, които се съдържат в сушените плодове и ядки от кайсии.

Хората от племето консумират 250 до 3000 милиграма витамин В 17 дневно. Богатството в племето хунзи се измерва с количество дървета от кайсии. Този, който има повече дървета се счита за богат, защото сухите ядки от кайсия са специална храна.

Митът за здраве, сила и дълголетие е популярен сред туристите и се предполага, че се дължи именно на храната на племето, която е основно растителна (ечемик, просо, елда, пшеница, царевица, картофи, кайсии, праскови, бадеми, орехи), предимно сурова храна (поради липса на горивни материали) и млечни продукти, като месо се е ядяло само в редки случаи. Ценният Витамин В 17 се намира в ядките от кайсии, а също така и в просото. Освен това, богати на лаетрил са и червените малини или черните къпини.