България - от обществото на Идел до кан Кубрат (част 2)

I-ва и II-ра хунска династия. През 1 век властта в Идел минава в ръцете на династията АЛАН. По нейно време се усилва влиянието на масгутските роднини на жената на Царя. Това предизвикало недоволството на старата иделска българска аристокрация. Те влезли във връзка с хоните на юг и успели да доведат нещата до личен двубой за трона между Ер-Таш и хунският военачалник Агарджа Дуло. Агарджа победил и се оженил за сестрата на на Ер-Таш. Така се поставило началото на 1 хунска династия в Европа. Дошлите с Агарджа хуни били потомци на северокитайските българи -сянбийците. През времето на живота им там техния език претърпял незначително влияние от съседите (особенно манджурите). Хуните наричали Идел - „Итил” или „Атил”, иделските булгари - „буляри” или „биляри”. А пък иделските булгари наричали своите азиатски родственници – „сербийци” или „сюрбийци” (от „сянби”). В Идел болшинството от хуните бързо се върнало към господстващия там огузо-тюркски език, но няколко десетки думи били съхранени от българските жреци. Те били заинтересовани от дистанцирането на своята каста от всичко простонародно и светско (в това число и от народната реч). Част от сербийците по-късно се смесила с иделските фино-угри и положила началото на сербийската етногрупа, която в 16 век получила названието „чуваш”. След смъртта на най-силния иделски Цар от 1-ва хунска династия Кама-Батир в Идел избухнала война между синовете му за трона. От това се възползвал друг хунски военачалник Булюмар (Баламбер). Той се оженил за дъщерята на Кама Батир –Туран Бика и завзел царския трон, основавайки династията АТИЛ (ние условно я наричаме 2 хунска династия). Потомците им продължили да се причисляват към рода Дуло. Интересното е, че братята на Туран Бика, стремейки се да не допуснат сестра им да се омъжи за Булюмара (понеже така ставал роднина, а значи и претендент за трона) поставили условие: Булюмар ще се ожени само, ако познае гатанките на всичките и братя. Само че, Булюмар познал всички гатанки... (бел. на преводача: това е съхранено в старинния капански сватбен ритуал). Царят на Сасанидския Иран Шапур II склонил Булюмара за съвместна война срещу Византия в замяна на ежегодната иранска дан на Идел. В 370 г. българската войска развърнала широкомащабно настъпление на запад. Съюзниците на Византия кавказко-донското Аланско княжество, основано от избягалите от Идел представители на Аланската династия и Готското княжество в Приднепровието а също и византийските градове в Причерноморието били покорени и включени в състава на Идел. В 378 г. българската войска разгромила византийците под Адрианопол. Войната след това прерастнала в завоевание на Европа. (б.р. - поводът за настъпление бил, че кралят на франките отровил жена си Ремина, която била сестра на Атила). Този потомък на Булюмар най-много се прославил в походите си на запад. Атила (434-453) В том 3–ти на сборника „Джагфар Тарихи” се съдържа списъка на иделските и български царе от всички династиии с годините им на управление. (б. р. - посланиците Маркар Каратун и Арслан Тертер са отнесли там пък списъка с генеалогията на Царете от нашата Дунавска България). Атила подчинил на Идел цяла Европа от Франция до Карпатите. Византия и Западно-Римската империя плащали данък на иделските царе, а много германски, влашки и славянски племена служели в хуно-българските войски. Столицата на II-ра хунска династия отначало бил основания от Булюмар аул (селище) Хон-Балин (на мястото на днешния Киев), после в Унгария и накрая в Германия. Но след смърта на Атила в 453 г. в Идел се разгоряла война между българите и част от подвластните им племена, а после и между синовете му. Синът на Атила, Кермек (бел. на преводача: Ирник по славянски, от когото водят потеклото си Куртбат и Аспарух и затова са с права върху Царската власт), който станал Цар на Идел, се опитал да съхрани владенията на баща си в Европа , но напразно: българската държава загубила Западна и Средна Европа, съхранявайки под своята власт само източната и част. Идел в периода на разпокъсаност.

В том 3–ти на сборника „Джагфар Тарихи” се съдържа списъка на иделските и български царе от всички династиии с годините им на управление. (б. р. - посланиците Маркар Каратун и Арслан Тертер са отнесли там пък списъка с генеалогията на Царете от нашата Дунавска България). Атила подчинил на Идел цяла Европа от Франция до Карпатите. Византия и Западно-Римската империя плащали данък на иделските царе, а много германски, влашки и славянски племена служели в хуно-българските войски. Столицата на II-ра хунска династия отначало бил основания от Булюмар аул (селище) Хон-Балин (на мястото на днешния Киев), после в Унгария и накрая в Германия. Но след смърта на Атила в 453 г. в Идел се разгоряла война между българите и част от подвластните им племена, а после и между синовете му. Синът на Атила, Кермек (бел. на преводача: Ирник по славянски, от когото водят потеклото си Куртбат и Аспарух и затова са с права върху Царската власт), който станал Цар на Идел, се опитал да съхрани владенията на баща си в Европа , но напразно: българската държава загубила Западна и Средна Европа, съхранявайки под своята власт само източната и част.

Потомъкът на Кермек – иделският Цар Буляк (Болох), се опитал, в съюз с Иран, да отвоюва от Византия част от завладените от нея причерноморски земи. В 516 г. Иделската войска водена от най- големият му син Ас-Терек, състояща се предимно от долноволжски българи-сувар (савир), завзела Армения и почти цяла Мала Азия. Местното население от тюрко-българи оказвало повсеместна помощ на своите съплеменници. Но през същата година в Казахстан се срещнали войските на Тюркския каганат (образуван от средноазиатските булгар-тюрки, т.нар. ”ерми-гермихони”) и българският отряд на другия син на Буляк. Средноазиатските тюрко-българи е прието да се наричат в науката – тюркути, за разграничение от иделските тюрко-булгари. Тюркутите от името на своя каган поискали от иделския Цар да им плаща данък „заради тяхното ненападение”... Заедно с това възстанали подвластните на Идел казахстански киргизи - те били подмамени с по-ниски данъци от тюркутите. При това положение Буляк предпочел да сключи съюз с кагана и да му плаща данък, а своите главни войски извел от Мала Азия и Армения в Казахстан за потушаване на възстанието. Доволните тюркути не попречили на иделците да потушат метежа. В 520 г. Буляк умрял и трона заел Ас-Терек - най-големият му син. Две години по-късно тюркутите сключили антиирански съюз с Византия и поискали от иделските булгари да прекратят нападенията над византийците. Ас-Терек не се подчинил на това искане и тогава тюркутите помогнали на най-младата му жена, суварката Бояркъз, да вземе власта през 527 г. Тя била привърженичка на тесния съюз с Тюркския каганат и основателка на Суварската династия (бел. на преводача: суварите това бяха долноволжските българи). Бояркъз организирала физическото премахване на синовете на Буляк от другите му жени. Сред тях загинал и Ас-Терек. След това Идел се разпаднал на два бейлика (княжества) - Българско тарханство и Суварски бейлик (източната Волго-Сибирска част на Идел). Българското тарханство било основано от сина на старшата жена на Буляк-Джанбек (б.р. - династичното право на трона било негово). Отначало той избягал в Крим, където служил при византийците, а после отишъл при хуно-българите в Приазовието и основал Българското тарханство с център в Бунгар или наричан още Ечке-Булгар (Фанагория). Други големи градове на тарханството били Банджа-Кепе (или наричан още Агарджа (Керч), Тамья-Тархан (Тмутаракан) - от него в по-късни времена тръгва началото на донското казачество... и др. Много скоро границите на тарханството обхванали другите области на Причерноморието, Средното Приднестровие и Предкавказието. Населението се състояло от българи, алани и анти (славяни). В 558 г. Българското тарханство било принудено да признае зависимостта си от аварите и подчинените им угри (старите унгарци ). Но след това гермихонската аристокрация се разделила на две групировки – ермийци и узи. Узите взели властта в Тюркския каганат и значителна част от българите-ермийци, начело със своя баил Аскал, напуснали в 563 г. Туркестан и се присъединили към Българското тарханство. Наследника на Джанбек по това време - Тама-Тархан, приел съплемениците-ермийци на служба и разрешил да се заселят в областа Хон-Балин, след което главното им селище получило името на Аскал. Самият той се оженил за дъщерята на Тамья- Тархан и техният син Алвар Аскал (577-602г.), обявил пълната независимост на своето тарханство от Аварския каганат. Административния център на тархансвото вече било селището Аскал. Брат му Апсих, с част от трансилванските българи, обаче останал верен на аварите. През същата година Апсих поканил Алвара на преговори при р. Бурат (Прут) и вероломно го убил. Само че, новият бег (управител, княз) - по-младият брат на Алвар-Бу Юрган (т.нар. Органа), съхранил независимостта на Българското Тарханство при подръжката на Византия. Съюз с нея бил сключил още Алвар. През 619г., за укрепване на този съюз, Бу-Юрган, с част от българите, приел християството от гърците във византийския град Кряшен (Корсун,Херсонес). От тогава кръстените българи почнали да ги наричат „крешени”. Тази постъпка на Бу-Юрган предизвикала недоволството на болшинството българи - тенгрианци и на него му се наложило да отстъпи властта в тарханството на най –възрастният син на Алвар - тенгрианеца Куртбат (Кубрат). В 620 г. по-малкият брат на Курбат –Шамбат, по негово нареждане построил в Аскал крепоста Бащу, която превърнала това селище в град. В Аскал-Бащу живеели българи, анчийци (славяни), гърци (потомци на пленените при Адрианополската битка-378г. и заселени в Хон-Балин), както и представители на други народности. През същата година, Шамбат, с войска от българи и анчийци, се отправил на поход срещу аварите. Походът се оказал успешен и той завоювал обширни територии от Прибалтика до Средния Дунав. Провъзгласил собсвена държава под името Дулоба (област на рода Дуло). Славяните го почитали като светец за избавлението си от аварското иго и му помагали с всичко. Те наричали държавата-Дулеба. Курбат поискал от Шамбат да да присъедини Дулоба към Българското тарханство, но той отказал и получил от Курбат прякора ”Кий” (Отделения, Отрязания). Само че, похода на Шамбат и образуването на Дулоба (съществуваща от 623 до 658г.), подкопало могъществото на аварите. Това позволило на Курбат да насочи вниманието си на изток, където Тюркският каганат се тресял от граждански войни и изживявал последните си дни. През 629 г. той се разпаднал и разделил на две части – Баласагунска (средноазиатско-монголска) и Хазарска (западноказахстанска). Курбат веднага подчинил под своята власт българския суварски бейлик и през 630 г. провъзгласил отново обединените Иделски земи в единно българско Царство-Булгар (Булгария). А названието Идел се закрепило за Волго-Камската речна система. Към имената на седемте най-големи реки от тази система почнали да прибавят думата „Идел” - ”Кара Идел” (Волга), ”Ак Идел” (Белая), ”Чулман Идел” (Кама), ”Сура Идел” (Вятка), ”Була Идел” (Черемшан) и т.н. По причина на своята мощ (територията на България се простирала от Дунав до Енисей ( българската държава от 7-9 век често била наричана Кара Булгар, т.е. „Велика България”. Тъй като главното значение на българската дума „кара” по това време било велик, могъщ. Друга дума синоним на „кара” била „урус” и българите от другите краища наричали българите от Украйна „кара-булгари” или „урус –булгари” т.е. „велики българи”. Понеже точно на тази територия през 7-9 век се намирали „великите” (т.е. политическите) центрове на държавата. Главният от тях бил Бащу (Киев, по името на Шамбат Кий). Именно украинските българи изиграли решаваща роля при възстановяването на българската държавност под името Булгар! Името на украинските българи - „кара” или „урус”, получило и Черно море. Отначало го наричали Кара (Урус) дингез – означаващо Море на великите българи или Великото (Могъщо) море. Но след това, към края на 9 век, когато българската дума „кара” придобила приимущественното значение „черен”, то Кара дингез и Кара булгари почнали да ги превеждат като Черно море и черни българи. Както се вижда нищо черно няма в името на морето, нито на българите...! Колкото до второто българско название на морето –„Урус дингез”, то от 10-ти век почнало да се възприема като „Море на руснаците” (Руско море). Което си е чисто историческо недоразумение. И днес много старобългарски думи и термини са непонятни за западните учени и се обявяват ту за монголски, ту за руски, ту за китайски и т.н. Така например, за руска е обявена думата „верблюд” (камила), макар това да е исконна българска дума, означаваща гърбав, крив (вере) и бивол (булут). - (б.р. – тук да припомним и старобългарската дума вереф) Послепис: Публикацията е въз основа на труда на Ф. Г. - Х. Нурутдинов "История Булгара (с древнейших времен до начало 13 века)". Той е написан по данни от книгата на Кул Гали (1242 г.) и редица други древнобългарски летописи, влизащи в унищожените през 80-те години на 20 век части на "Джагфар Тарихи" (от Бахши Иман - 1680 г.). Използвани са и сведения на Гази Баба (Арслан Тертер), родом от Дунавска България.Материалите са публикувани за пръв път от редакцията на вестник "Болгар Иле" - град Оренбург, през 1994 г. Тук е мястото да споменем за изопачаването на българската история от някои историци с доказан небългарски произход, като доц. Пламен Симеонов Цветков, проф. Явор Кавада, проф. Божидар Димитров с ДС-псевдонима Телериг и пр., и да изтъкнем тяхната историко-научна нечистоплътност спрямо България! Евреинът доц. Пламен С. Цветков говори, напр. за „санстефанската измама"...Евреинът проф. Явор Кавада говори, напр. за грешки в българската история, като казва...: „... Че официалните историци лъжат за преди Аспарух разбрахме, но ако се окаже, че лъжат и за късното средновековие - това вече ще е прекалено. Темата е за един от най-големите куриози в българската история. Приемете я като едно интересно предизвикателство”А как проф. Божидар Димитров, като виден комунист, чете "Библията...(б.р. - Етническия произход на Божидар Димитров е гръцко-цигански. Прадядо му е преселен в Созопол циганин от Егейска Македония)Защото техното племе завижда на 7-те племена за тяхната библейска и историческа истина, завижда на черната вълча глава - “булг” “ар”, построила и Троя, и Рим - с чудодейното спасение от черната вълчица на децата принцове “рем” и “рям” - около 2000г. пр. Хр. Защото техното племе никога не гради, а само руши и унищожава.Защото техните учители за “майстори” във фалшификациите... и не само в това."Ние, евреите, сме унищожители и ще останем такива завинаги. Всичко, което ще направите за нас, няма да задоволи нуждите и потребностите ни. Ние винаги ще разрушаваме, защото се нуждаем от един наш свят."Морис Самуел, Jon Gentiles, p.155, Harcourt, Brace, 1924"Неотдавна нашият народ даде на света нов пророк. Той има две лица и носи две имена: едното е Ротшилд - лидер на всички капиталисти, а другото е Карл Маркс - апостол на тези, които искат да унищожат всички останали."Блументал, Judisk Tidskrift, 57, Sweden, 1929"Някои го наричат марксизъм. Аз го наричам юдеизъм."Райнхолд Нибур, Реч пред Еврейския институт по религия, New York, October 3, 1934"Често се споменава, че юдеизмът е движещата сила на комунизма. Това не е нищо ново, то се знае и е съвсем естествено... Не може ли да се предположи, че юдеизмът ще стане разрушителен елемент в държавите, в които винаги са го преследвали? Вродената склонност към интрига, към хитрост, към конспирация и почти непостижимото търпение, с което очакваме часа на отмъщението, са характерните черти на "предопределения народ".Проф. Ф.А.Осендовски, Thе Nineteenth Century and After, p.29, London, January,1926"Нашите бащи постигнаха границите, които бяха признати при подялбата на Палестина. Нашата генерация постигна границите от 1949г. След шестдневната акция успяхме да стигнем Суец, Йордания и Голанските възвишения. Това не е края. След настоящото прекратяване на огъня ще има и други. Те ще се разпрострат зад Йордания и до Ливан, а може би и до централна Сирия." Ген. Моше Даян, министър на войната на Израел"Ние сме в основата на всички терористични акции. При нас служат лица с всякакви възгледи, с всякакви становища - възстановители на монархии, демагози, анархисти, социалисти, комунисти, социалдемократи и всякакъв вид утопични мечтатели. Ние сме ги впрегнали всички, като всеки от тях със собствената си задача се стреми да преобърне, да обърка всякаква установена държавна или религиозна форма на ред. Чрез тези действия всички държави са подложени на трусове и хаос. Те са готови на всякакъв компромис, за да получат мир и спокойствие. Но ние няма да им дадем мир, докато открито не признаят нашето международно Свръхуправление, и то с подчинение, гарантирано от изготвените от нас документи, съдържащи задължителни за изпълнение решения."Из Протокол номер 9 от “Тайните протоколи на ционските мъдреци” на акад. проф. Никола Николов"Каква е целта на тази наша политика, която сме планирали и натъпкали в главите на гоя, без да им дадем каквато и да е възможност да разберат истинското й значение? За какво, ако не за да получим по заобиколен път за нашето разпръснато племе това, което е непостижимо по Правия път? Това е главното и основното, за което ни служи нашата организация на тайното масонство, което не е добре познато, и целите на което дори не са толкова много, колкото се предполага от тези животни гоите, вкарани от нас в "шоуто" на армиите от масонските ложи с цел да се хвърли прах в очите на техните народи. Бог ни е определил за негов избран народ и ни е дарил с най-големия възможен подарък: да бъдем пръснати по целия свят, за което всички мислят, че е най-голямата ни слабост, докато всъщност от това произлиза цялата ни сила и мощ, която ни доведе пред прага на върховната световна власт." Из Протокол номер 11 9 от “Тайните протоколи на ционските мъдреци” на акад. проф. Никола Николов"Когато потъваме, ние ставаме революционен пролетариат - подвластни служители на революционни партии, когато се издигаме, тогава се увеличава страшната мощ на нашата кесия."д-р Теодор Херцел, основателят на ционисткото движение източник: plevenonline.com